ЛЕНЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. Остар. и диал. Проявявам леност, мързелувам. — Ала сега, откак е у нас, може ли да се откаже, че тя иска да работи? Нали я видиш и ти: пъргава е, не се лени, иска всичко да фата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 261. Млади, не ленете се на младост, / за да не гладувате на старост. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 274. Старата мравка протегна ръка, / щипна го нежно / и каза така: / „Зум, опомни се. / Способен си ти. / Зум, не лени се.“ Цв. Ангелов, НП, 110. И чловек трябува да работи и да ся труди и докле е жив все да е пръгав; защото да се лени чловек и да ся излежава по гръб, то си е жива смърт. Лет. 1872, 100. Наистина ако и да съм бил претоварен с работа, пак сегиж-тогиж не съм ся ленил да земя в ръцете си някоя немска книга. АНГ I, 137.